Някои казват, че Христовото възкресение е мит, а не историческа реалност. Възможно ли е?

Някои критици обвиняват, че Евангелията замъгляват образа на историческия Исус от Назарет, като го обвиват със слоеве от легенди и митове.[1] Според тях библейските истории за Христос са митове, а не истина. Има поне ЧЕТИРИ ПРИЧИНИ, поради които митологическото обяснение търпи провал.

1. Сравнителната литература ни показва, че за създаването на мит са нужни няколко поколения от хора. Няма паралелно сравнение с друга литература за мит, който да е създаден в краткото време на Новия Завет и в който да се вярва при наличие на живи свидетели. [2] (за повече информация)

   Историческото разследване показва едно внезапно повярване в Исусовото възкресение. Вярата на ранните апостоли е включвала възкресението (І Кор.15:3-9) и тази вяра е проследена от много учени до времето между 3-та и 7-та година след смъртта и възкресението на Христос. [3] Това предполага по-ранно публично проявяване на вяра. Учените са съгласни по въпроса, че първите писма на апостол Павел са се появили не по-късно от 25 години след Исусовото служение, а четирите евангелия - до 21 години (и не по-късно от 65 години).[4] Възкресението винаги е било централна тема в проповедите на апостолите. След много кратък период от време, набожни евреи от цялата Римска империя, които дотогава вярно са служели на Бог в седмия ден от седмицата, са се обърнали към християнството и са започнали да се събират през първия ден от седмицата, за да възпоменават Христовото възкресение.

   Стотици хора видели Христос жив след смъртта му. Веднъж Той се появил на 500 души едновременно (І Коринтяни 15:6).

2. Евангелията ни описват, че много от тези свидетели на Христовото проповядване са били враждебно настроени към Исус (Матей 12:22-сл.). Тези опоненти са имали и мотивите, и начините да поправят всякакви лъжи за Исус, ако учениците биха се опитали да лъжат.[5] Въпреки тази своя възможност, те не направили сериозни промени.

3. Eвангелията не приличат нито на гръцки митове, нито на еврейски легенди.[6] За разлика от тях, на Евангелията им липсва разкрасяване и съдържат детайли, които противоречат на създаването на легендарни герои. Например следващите шест фактора в Йоан 20 са в несъответствие с тенденцията на легендите:

   • Oгромна сдържаност, никакъв опит не е правен да се опише самото възкресение.

   • Мария първоначално не познала възкръсналия Исус (“героя”) (Йоан 20: 14)

   • нито е помислила, че има нещо специално в Него (Йоан 20: 16).

   • Все пак, дори и в края на деня, апостолите (второстепенните “герои”) все още се криели, страхувайки се от евреите (Йоан 20: 19)

   • Дори Евангелията да са били свободна изява на бащинско пристрастие, както твърдят феминистите, невероятно е, че писателите са избрали жена да бъде първата свидетелка на възкръсналия Христос. Показанието на жена дори не се е зачитало според тогавашните закони.[7]

   • Все пак смелостта им на сутринта след възкресението засрамила тяхното предишно малодушие.
     

4. Евреите били най-недостойните кандидати за създаване на един митически Исус. Никоя друга култура няма толкова противоположно на митовете смесване на божество с човек, както еврейската.[8]

ШЕСТ СКЕПТИЧНИ ВЪЗРАЖЕНИЯ, КОИТО НАЙ-ЧЕСТО СЕ ОТПРАВЯТ ОТ КРИТИЦИТЕ НА ХРИСТОВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

1. Възкресението на Христос е мит, а не историческа реалност.

2. Разказите за Възкресението са пълни с противоречия.

3. Чудесата са невъзможни.

4. Тялото е било откраднато.

5. Исус само припаднал, а после се възстановил от раните си.

6. На свидетелите просто “им се привиждали неща”.

Библиографска справка и обяснителни бележки:

1. Rudolf Bultmann, Jesus Christ and Mythology (Scribner's, 1958). [up]

2. Джон А.Т. Робинсън (John A.T. Robinson) твърди че поради мълчанието си относно разрушаването на храма в Йерусалим през 70 г. от н.е., Новият Завет следва да е написан преди тази дата. Разрушаването на храма в Йерусалим е щяло да подсили християнското проповядване, че Исус е заменил храмовата система на жертвоприношения (Йоан 1:29; Евреи 10:11-сл.) и Новият Завет със сигурност би споменал това разрушаване като отминало събитие и щял да го разграничи от края на света (Лука 21:25-28), ако това наистина вече се било случило. [John A.T. Robinson, Redating the New Testament (SCM Press, 1976).]

   Джон Маккуайъри (John Macquarrie) пише: “Митовете обикновено се характеризират с отдалеченост във време и пространство…като нещо станало много, много отдавна.” Съвсем противоположно, евангелията описват “събитие, което е станало на точно определено място в Палестина…по времето на Понтий Пилат, само около едно поколение преди съобщаването на събитието в Новия Завет.” [John Macquarrie, God-Talk: An Examination of the Language and Logic of Theology (Harper, 1967), стр. 177-180.]

   А.Н.Шеруин-Уайт (A.N.Sherwin-White) пише: “Агностичният вид формален критицизъм би бил много по-надежден ако написването на Евангелията беше много по-късно…отколкото в действителност е…Ирод ни дава възможност да проверим темпото на създаване на митовете и показва, че дори две поколения са твърде кратко време, за да може митичната тенденция да преобладава над историческата сърцевина.” [A.N.Sherwin-White, Roman Society and Roman Law in the New Testament (Oxford University Press, 1963) стр. 189-190.] [up]

3. Вижте Reginald Fuller, Foundations of New Testament Christology (Scriber's 1965) стр. 142. [up]

4. Вижте Frederick Fyvie Bruce, The New Testament Documents: Are They Reliable? (Downer's Grove, IL: InterVarsity Press, 1972), стр.11-14-сл. [up]

5. Ета Линеман (Eta Linnemann) пише: “Очевидците (и симпатизантите и враговете) не са изчезнали като светкавица от сцената след две десетилетия. Мнозина са били живи до втората половина на 70-те години от н.е. Кой по това време би се осмелил да промени 'първата традиция' без основание?” [Eta Linnemann, Is There a Synoptic Problem? (Grand Rapids, Michigan: Baker Book House, 1992) стр. 64.] Интересно е да се знае, че д-р Линеман е била първоначално отрицателно настроен критик на Новия Завет, по подобие на Рудолф Бултман (Rudolf Bultmann). След като се отрекла от предишната си позиция, тя призовава читателите си да изхвърлят в боклука предишните нейни творби. [up]

6. Майкъл Грант (Michael Grant) пише: “Съвременните критични методи не успяват да подкрепят митологичната теория за Христос [Озирис, Митрас и др.]. Тази теория многократно е получавала отговор и е отхвърляна от първостепенни учени.” [Michael Grant, Jesus: An Historian's Review of the Gospels (Scribner's, 1977), стр. 200.] [up]
7. Michael Grееn, The Empty Cross of Jesus (Downer's Grove, Illinois: InterVarsity Press, 1984), стр.115. [up]

8. М. Грант пише: “Юдеизмът има обществена среда, на която доктрините за смъртта и повторното раждане на митическите богове изглеждат толкова чужди, че неочакваното появяване на такава измислица е трудно за вярване.” [Michael Grant, Jesus: An Historian's Review of the Gospels (Scribner's, 1977), стр. 199.] N.T.Wright унищожава твърдението на Спонг, че евангелията са еврейските midrash и следователно са пълни с фантазии [N.T.Wright, Who is Jesus? (Wm. B.Eerdmans Pub. Co, 1992).] Това са два различни литературни жанра. Мидраш (midrash) не е фантазия, а “строго контролиран и спорен” материал. (стр. 71-сл). Вижте също и Paul Barnett, Peter Jensen and David Peterson, Resurrection: Truth and Reality: Three Scholars Reply to Bishop Spong (Aquila, 1994). [up]

Автор: Rev. Gary W. Jensen, M. Div. Editor: Paul S. Taylor, Films for Christ. Материалът е осигурен от Films for Christ.

Авторски права © 1998, Всички права запазени - с изключение на споменатите в страницата “Usage and Copyright”, щедро позволяващи на потребителите на ChristianAnswers.Net да използват този материал у дома, за лични свидетелства, в църкви и училища.

ChristianAnswers.Net/bulgarian
Christian Answers Network
PO Box 577
Frankfort KY 40602