Hауката отхвърлила ли е чудеса свързани с Исус Христос?
 |
Не. Науката зависи върху наблюдаване и репликация. Чудесата, като Въплъщението (Христосовото девствено раждане) и Възкресението, са по тяхната сама природа несравними събития. Никой не може да репликира тези събития в лаборатория. И затова, науката просто не може да бъде съдия и журист дали тези събития са станали или не. Научният метод е от полза за изучаване природа но не свръхестественото. Както футболни звезди говорят извън тяхното поле на експертност когато се появяват на телевизора да ви кажат какъв браснарски нож да си купите, така учените говорят извън техните полета когато говорят за теологически неща като чуда или Възкресението. Всъщност, има доста добри причини за да се вярва в библейските чуда. МНОГО СВИДЕТЕЛИ СА БИЛИ ВСЕ ОЩЕ ЖИВИ КОГАТО РЕКОРДЪТ Е БИЛ ПУБЛИКУВАН.Един много уместен фактор е краткото време което е изминало между чудоватото публично министерство на Исус и публикуването на евангелиетата. Било е недостатъчно за развитието на легенди за чуда. Много свидетели на Исусовите чуда биха били все още живи за да отхвърлят всякакви неверни очетнение за чуда (вижте 1 Коринтяни 15:6). МЪЖЕ ОТ БЛАГОРОДНИ ХАРАКТЕРИ.Също трябва да се осъзнае благородния характер на мъжете които са видяли чудата (Петър, Яков, и Йоан, например). Такива мъже не са били склонени към изкривяване, и са били готови да си дадат живота отколкото да отрекат вярата им. ПРОТИВНИ СВИДЕТЕЛИ НЕ СА ДОВЕЛИ НИКАКЪВ ЗАЯД.Също така е имало враждебни свидетели на чудата на Христос. Когато Исус вдигнал Лазар от мъртвите, например, никой от главните свещеници или Фарисеите са диспутирали чудото (Йоан 11:45-48). (Ако са могли да го отрекат, биха го направили.) Но, тяхната задача е била просто да спрат Исус (верси 47-48). Понеже е имало толкова много враждебни свидетели които са видяли и разглеждали внимателно Христос, успешна “фабрикация” на чудовати истории през Неговото министерство бе било невъзможно. Науката, Природата и ПисаниетоВярвам че природата и Писанието, правилно интерпретирани, нямат конфликт. Господ е говорил на човечеството с общо откровение (природа, или наблюдимата вселена) и специално откровение (Библията). След като и двете от тези откривания идват от Господ – и след като Господ не Се опровергава – трябва да заключим че тези две откривания са в съгласие един с друг. Докато може да има конфликти между интерпретацията на някой от наблюдимата вселени и интерпретацията на Библията, няма никакво крайно противоречение. Може да кажем че науката е сгрешима човешка интерпретация на наблюдимата вселена докато теологията е сгрешима човешка интерпретация на Писанието. Ако секуларистът предизвика под въпрос идеята че науката може да бъде сгрешима, напомнете му или й на какво научния историк Томас Кън е доказал в книгата сиСтруктурата на Научните Революции—тоест, науката е под постоянен етап на промяна. Нови открития постоянно са карали стари научни парадигми да бъдат изхвърлени в полза на нови парадигми. Това е централната тема: Не е природата и Писанието които си съпротивлят; по-скоро, науката (човешките погрешими интерпретации на природата) и теологията (човешката погрешима интерпретация на Писанието) които понякога изпадат в конфликт. И така секуларистът не може просто да отхвърли някои части от Библията защото “науката и Библията си съпротивлят.” СЪЩО ПРОЧЕТЕТЕ:
[ Ако тази информация ви е била полезно, ако обичате молитвено си помислете за дарение да ни помогни с разходите за тази вяроизграждаща помощ възможна за вас и вашето семейство! Даренията са без такса. Donate ] Translated by: Vlad Velinov Автор: Д-р Рон Роудс от Разсъждаване от Министерствата на Писанията.
ChristianAnswers.Net |
